Човеци с главно Ч

Доброволци помагат за възстановяването на "Аспарухово"

Автор: kkarakashev
Дата на събитието: 23 юни 2014 г. Варна, България | Качено на: 28 юни 2014 г. 8:33
прочитания: 18942 | коментари: 0
357_05rJhYSP5vTLZIi77eVMUWu3OCXapQ

Бих искал да Ви споделя: Това, което видях през изминалите няколко дни не искам да го виждам никога повторно на живо. Видях каква е разликата от това да видиш ексклузивни кадри по телевизията и какво е да си на терен. В предаването няма как да усетиш тъгата в очите на хората. Няма как да се докоснеш до калта и водата, която е разрушила домовете и отнела 14 човешки живота. Радва ме факта, че имаше много хора като нас, нарамили кофи и лопати и дошли да помагат. Затънали в калта, вериги от хора изнасяха кал и вода от домовете на хората. Домове е думата в минало време. Първите етажи в кал и вода, пълни с всевъзможни отломки ...... Дори и автомобили. Вторите в хаос. Хаос останал след битката да спасиш каквото можеш. Нямаше млади и стари, нямаше аз съм от тук, а аз от там. Думите, които се чуваха в тези редици бяха "дай кофа"; "пълна кофа"; "празна кофа" "бракувана кофа". Да брак, защото и те не издържаха на напора. Не издържаха на волята и желанието на Хората да помогнат кои както можеше. Не закъсняха и колегите от ДФ на София. Достатъчно свежи сили на помощ и още същия ден се "потопиха" под кота нула. Те бяха нашата отмяна на терен. Останаха след нас и знам ,че помощта им е била голяма. И още е - те още са на терен. С нас бяха и малка група Софиянци. Свършили работа в понеделник, чули че няма доброволци, взели документи, малко пари и с колата да помагат. Нямаха ръкавици, нямаха ботуши, нямаха лопати, но притежаваха едно нещо, което все още съществува - ЧОВЕЩИНА. Имаше и две момченца. Варненчета на по 16 години. Дойдоха и ме попитаха къде да помагат. Как да откажеш ....... Как да пречупиш желанието на тези деца да помагат. Нарамили лопата и с кални ботуши. Само желанието им ни накара да заработим с още повече хъс. Имаше и още, и още и още ще има. Докато някои се нуждае от помощ винаги ще има някои, които да му подаде ръка. Иска ми се и да благодаря на БЧК и на Община Варна за това, че опитаха и се справиха на ниво с хаоса. За това, че бяха осигурили кофи,лопати,храна и вода. Вода, която беше най- много нужна. Иска ми се да благодаря на фирмите осигурили тежката техника. Десетки самосвали, булдозери, багери, бобкати. Техника, с която бяхме ръка за ръка. Иска ми се да благодаря и на работодателите, които казаха ДА на всички доброволци. Освободиха ги макар и да са се нуждаели от тях. Искам да благодаря и на колегите, които зарязаха своите дела и фирми и се втурнаха да помагат. Иска ми се да благодаря и на Хората от квартал Аспарухово. Хората направили и увили сандвичи и разнасяйки ги на доброволците. Отделили малко от това, което им е останало за нас. Иска ми се никога и никъде да няма бедствия, но едва ли. Иска ми се и знам, че винаги ще има кои да подаде ръка на тези хора. Знам, защото има дори и малко хора по целия свят, които знаят какво е ЧОВЕЧНОСТ и ДОБРОТА. Човеци с главно Ч.

  • Няма коментари